Четях я от кора до кора десетки пъти през ваканциите с дядо и баба в къщата, закътана в пазвите на Стара планина. Бяха едни горещи летни следобеди, мушица не бръмваше вън. Изчитах я и пак я започвах, с едно стаено,…

Сутрин ставам, а навън още тежи тъмното. Децата спят. Стъклата на прозорците са мокри, денят вече препуска необратимо, влязъл е в невидими дълбоки коловози и ускорява страховито. Не мога да го задържа. Вглеждам се през рехавите клони на дървото отсреща…

Всеки човек има свой начин на заспиване. Специфично сгушване под завивките, процеждане на светлина под затворените клепачи, потъване в покой, в забрава или в грижа. Усещам пространството около себе си като малка черупка. И онази безтегловна точка, в която почиват…