#историизанас #две #тита “Две” Навън бе бяла нощ. По покривите се блъскаше див вятър. Едва осем часа вечерта, децата повръщаха. Бели парцали летяха в небето. Някой бе накълцал безброй булчински рокли на ситно и бе удавил мрака с тях заедно с несподелените…
Капки дъжд по стъклото на колата
Пътуваме към себе си, тихо и безпрепятствено, през целия си живот. Пътуване на предната седалка. Накланяме глава и долепяме слепоочието си до прозореца. Хладно е. Коланът минава през гърдите ни, за да ни напомни осезаемо за правилата. Светлосенките прескачат по…
Авокадо
В двата края на един град живеят двама души, които никога няма да се срещнат. Те посрещат общи изгреви, заспиват безмълвно, говорят с приятелите си и понякога пътуват в един и същи автобус, но не знаят, че са един за…
Грохот
Човек, дори и добре да живее, един ден се влюбва. Мисля си за това, докато обхождам пролетна София, а синевата се оглежда между канавките, претъпкани с кал и боклук, и побелелите дръвчета. Около мен вървят влюбени хора, облечени в раздърпани…
