• поезия

    Червено

    Преплитат се вълните в неуловима нишка от живот, далеч остава моят зов, разбит сред пяната в скалите. И изгревът е тъй червен от хиляди сърца разбити, как сладко въздухът пропит е с тъгата на започващия ден. 2008 Снимка: Linda Xu on Unsplash

  • в четвъртък,  поезия

    Черга

    Помечтай си. За една шарена черга, в която да увиеш спомена на босите си крака от къщата на баба. Да усучеш в нишките й тъгата по всичкия живот, който оттогава изтече през водите на планинската река, дето се перат чергите.…

  • поезия

    Улица

    Бъди невероятно мой. Във тъмното, във светлото, във пряката. Отчупва се след пряката завой, за да останем само двамата. Сред хаоса на булеварда спри. В бетона рухва залезът. Невероятно мой си ти, дори и да те нямам. 2011

  • поезия

    Море

    Ромон. Чайка. Тютюн. Приливът на морето. Твоята малка трибуна. Да или не във сърцето. Отливът после изгребва спомена на талази и остава да се отцежда в пясъка пясък. И газим.

  • поезия

    Риба

    Качвам стари стихове без дати. И макар че не “вярвам” в зодиите, вярвам в “рибите”. Върнете се пак да обърнете внимание на кавичките. Нали ни знаете рибките какви сме..   Риба   Искам. Светове, преливащи се квадрати, хипотенузи, кръстовища, приятели,…

  • в четвъртък,  поезия

    Устрем

    Каква ли сила ще ме спре? Да тичам със разперени ръце и да съшивам мънички мечти от дребни късчета небе, от теб, от мама и от мен, да хвърля всичко отведнъж, да съживя безжизнения ден, да коленича пред дъжда и…