Севда, увила косата си в пъстра женска кърпа. Във възлите на тила ù спят кротко избягалите времена. Косата ù не мирише на парфюм, мирише на сапун – най-обикновен сапун. Не разточителен, нито гальовен, нито мек. Бедрата ù – жилави,…
Две
#историизанас #две #тита “Две” Навън бе бяла нощ. По покривите се блъскаше див вятър. Едва осем часа вечерта, децата повръщаха. Бели парцали летяха в небето. Някой бе накълцал безброй булчински рокли на ситно и бе удавил мрака с тях заедно с несподелените…
Това е Боян
Това е Боян. Сърцето му живее в планината. Заровил го е между два камъка. Зелен мокър мъх облизва облите им краища. Наоколо има тишина. Тя е като сова. Затваря клепачи на разсъмване. Боровете пият влага в палав полумрак. Чува се…
Брястове
Мана носеше белези. Тялото й бе легнало на хълбок, дълго и студено. Голо и почти неподвижно. По извивките на бедрата й блестяха нежни следи, оставени от зъби на тигърче – розови и бели дири върху разтегляната кожа. Бледи петънца имаше…
Капки дъжд по стъклото на колата
Пътуваме към себе си, тихо и безпрепятствено, през целия си живот. Пътуване на предната седалка. Накланяме глава и долепяме слепоочието си до прозореца. Хладно е. Коланът минава през гърдите ни, за да ни напомни осезаемо за правилата. Светлосенките прескачат по…
Сурия (откъс 1)
Господин Садао, бащата на Рин и Шиори, от няколко месеца имаше мазоли на дланите и пръстите. Прекрасен блед човечец, който в родината си бе работил в специално студио за удовлетворяване желанията на различни хора за мистификация и подмяна на човешкото…
Авокадо
В двата края на един град живеят двама души, които никога няма да се срещнат. Те посрещат общи изгреви, заспиват безмълвно, говорят с приятелите си и понякога пътуват в един и същи автобус, но не знаят, че са един за…
Грохот
Човек, дори и добре да живее, един ден се влюбва. Мисля си за това, докато обхождам пролетна София, а синевата се оглежда между канавките, претъпкани с кал и боклук, и побелелите дръвчета. Около мен вървят влюбени хора, облечени в раздърпани…
