• истории за нас,  миниатюри,  поезия

    джусс

    джусс (сипете си малко:)) — Искаш да имаш енергия да тичаш в парка и утре? Кучето, горещия душ. Мириса на кафето. Закуската. Светофари, ченгета, слушалки, мотриси и много екрани, всички забравили съня си във вкъщи, но са взели старите рани.…

  • истории за нас,  литература,  миниатюри,  поезия

    Дебелянов

    Сред хаоса трябва да има и безвремие. Страници, които да бъдат разгръщани с треперещи ръце. Притаен дълбоко дъх. Разгръщам така Дебелянов. Онези вечни белоцветни вишни ще цъфнат скоро пак. Сложете си по едно цветче на шапката и не спирайте да…

  • остави да трепери животът по върховете на пръстите ти
    истории за нас,  миниатюри,  поезия

    Пръсти

    остави да трепери животът по върховете на пръстите ти. и в мига, в който потопиш ръката си във вода, ще се разлее сладост, и болка, и гняв. ще отплава срещу течението споменът, ще се омотае в гнили листа в клечки,…

  • литература,  миниатюри,  ревюта на книги

    За светулките и щурците в сърцата, когато бяхме малки

    Четях я от кора до кора десетки пъти през ваканциите с дядо и баба в къщата, закътана в пазвите на Стара планина. Бяха едни горещи летни следобеди, мушица не бръмваше вън. Изчитах я и пак я започвах, с едно стаено,…

  • миниатюри

    Сутрин

    Сутрин ставам, а навън още тежи тъмното. Децата спят. Стъклата на прозорците са мокри, денят вече препуска необратимо, влязъл е в невидими дълбоки коловози и ускорява страховито. Не мога да го задържа. Вглеждам се през рехавите клони на дървото отсреща…

  • истории за нас,  миниатюри,  разкази,  Сурия

    Сурия (откъс 1)

    Господин Садао, бащата на Рин и Шиори, от няколко месеца имаше мазоли на дланите и пръстите. Прекрасен блед човечец, който в родината си бе работил в специално студио за удовлетворяване желанията на различни хора за мистификация и подмяна на човешкото…

  • миниатюри

    Заспиване

    Всеки човек има свой начин на заспиване. Специфично сгушване под завивките, процеждане на светлина под затворените клепачи, потъване в покой, в забрава или в грижа. Усещам пространството около себе си като малка черупка. И онази безтегловна точка, в която почиват…

  • истории за нас,  миниатюри,  разкази

    Грохот

    Човек, дори и добре да живее, един ден се влюбва. Мисля си за това, докато обхождам пролетна София, а синевата се оглежда между канавките, претъпкани с кал и боклук, и побелелите дръвчета. Около мен вървят влюбени хора, облечени в раздърпани…