#споделетедекември Декември. Спира листопадът. Окъпани са в скреж стрехите. Вървим по стъпките на смога и хремави са пак мечтите. Декември е. На Господ джобът препълнен е и ще се пръсне. На клетниците от молбите, мълчанията, недомлъвките. Декември. Залезът умира. във…
Пръсти
остави да трепери животът по върховете на пръстите ти. и в мига, в който потопиш ръката си във вода, ще се разлее сладост, и болка, и гняв. ще отплава срещу течението споменът, ще се омотае в гнили листа в клечки,…
Брястове
Мана носеше белези. Тялото й бе легнало на хълбок, дълго и студено. Голо и почти неподвижно. По извивките на бедрата й блестяха нежни следи, оставени от зъби на тигърче – розови и бели дири върху разтегляната кожа. Бледи петънца имаше…
Капки дъжд по стъклото на колата
Пътуваме към себе си, тихо и безпрепятствено, през целия си живот. Пътуване на предната седалка. Накланяме глава и долепяме слепоочието си до прозореца. Хладно е. Коланът минава през гърдите ни, за да ни напомни осезаемо за правилата. Светлосенките прескачат по…
Сурия (откъс 1)
Господин Садао, бащата на Рин и Шиори, от няколко месеца имаше мазоли на дланите и пръстите. Прекрасен блед човечец, който в родината си бе работил в специално студио за удовлетворяване желанията на различни хора за мистификация и подмяна на човешкото…
Авокадо
В двата края на един град живеят двама души, които никога няма да се срещнат. Те посрещат общи изгреви, заспиват безмълвно, говорят с приятелите си и понякога пътуват в един и същи автобус, но не знаят, че са един за…
Грохот
Човек, дори и добре да живее, един ден се влюбва. Мисля си за това, докато обхождам пролетна София, а синевата се оглежда между канавките, претъпкани с кал и боклук, и побелелите дръвчета. Около мен вървят влюбени хора, облечени в раздърпани…