Мана носеше белези. Тялото й бе легнало на хълбок, дълго и студено. Голо и почти неподвижно. По извивките на бедрата й блестяха нежни следи, оставени от зъби на тигърче – розови и бели дири върху разтегляната кожа. Бледи петънца имаше…
Риба
Качвам стари стихове без дати. И макар че не “вярвам” в зодиите, вярвам в “рибите”. Върнете се пак да обърнете внимание на кавичките. Нали ни знаете рибките какви сме.. Риба Искам. Светове, преливащи се квадрати, хипотенузи, кръстовища, приятели,…
Устрем
Каква ли сила ще ме спре? Да тичам със разперени ръце и да съшивам мънички мечти от дребни късчета небе, от теб, от мама и от мен, да хвърля всичко отведнъж, да съживя безжизнения ден, да коленича пред дъжда и…
Олд скул
Мечтая да съм демоде. Да ме возиш на колело – приседнала на рамката, да пием чай с маниери, да се боричкаме в сламата. Да живея като на филм от трийсетте – черно-бял и изискано семпъл като запалване на цигаре и…
Преди много време
Надупчен е залезът. Капки оловни през него свистят. В земята потъват. Рикошират в простора Приканват нечии спомени. Провалят нечие сбогом. Ритмично забиват се във прозорците. Сега дебна аз. Отварям и изкрещявам: “Уцелете ме!” И секва дъждът. . .
Господин П. (откъс 1)
(…) На спирката една девойка подпираше следобеда със снага. Облечена с нагло черно бюстие и прилепнал клин, тя бе преплела крака. Чупката в ханша й изпращаше недвусмислено послание към всички съществуващи наоколо мъже. Момичето бе хубаво, но изглеждаше евтино –…
Капки дъжд по стъклото на колата
Пътуваме към себе си, тихо и безпрепятствено, през целия си живот. Пътуване на предната седалка. Накланяме глава и долепяме слепоочието си до прозореца. Хладно е. Коланът минава през гърдите ни, за да ни напомни осезаемо за правилата. Светлосенките прескачат по…
В кладенеца на Мураками
Изоставяли ли са ви? Една здраво закрепена за ръба на дълбокия кладенец въжена стълба, която да подръпваш от време на време, за да се увериш, че имаш път обратно, за да излезеш на повърхността. Като тази, дето закрепва Тору Окада,…
Сутрин
Сутрин ставам, а навън още тежи тъмното. Децата спят. Стъклата на прозорците са мокри, денят вече препуска необратимо, влязъл е в невидими дълбоки коловози и ускорява страховито. Не мога да го задържа. Вглеждам се през рехавите клони на дървото отсреща…
Сурия (откъс 1)
Господин Садао, бащата на Рин и Шиори, от няколко месеца имаше мазоли на дланите и пръстите. Прекрасен блед човечец, който в родината си бе работил в специално студио за удовлетворяване желанията на различни хора за мистификация и подмяна на човешкото…
