Присетих се за този стих, като стара мартеничка. Не е актуален, много стар е. — Конецът “Колебаех се дълго, нелепо разкъсана между черния конец на твоето сърце и утрешната нишка на светлото безтеб. Колебаех се дълго, после приех, че съм…
Дис из а мен’с уърлд
дис из а мен’с уърлд — За соула беше всичко и за тъжната цигара, угаснала във пепелник сама. История за всеки двама, обаче без единия от тях. История за всеки бар, за всяка чаша и за всеки ден, за пушенето…
Март
Март е. Снегът си похапва лакомо млади лалета, облакът свъсен се скрива от женурята проклети. Сврака на люляк задрямва, слънце изплаква кокиче, всеки премисля с тревога кой ли ще го обича. Март ще ме топли с дъжда си истински, до…
Стъкленица
Не знам дали ще имате търпение да го дочетете докрая. Така се получи, дълго. — Стъкленица. Ти нещо положил си вътре – твоя ценност – прекрасно-кървящо-безмълвна. Хоп, поставяш капака, отривисто затягаш го, тайно дъх позадържаш като в детско заяждане. Първо…
Две
#историизанас #две #тита “Две” Навън бе бяла нощ. По покривите се блъскаше див вятър. Едва осем часа вечерта, децата повръщаха. Бели парцали летяха в небето. Някой бе накълцал безброй булчински рокли на ситно и бе удавил мрака с тях заедно с несподелените…
Важна е развръзката
Какво опиянение. Без гняв очаквам да се съмне, небето зад гърба ми е леко безразсъдно. Нашепва ми безумия, с които да заспивам, наднича иззад рамото в тетрадката със стихове. Открива с изненада, че някои – от мрачните, са с остаряла…
Това е Боян
Това е Боян. Сърцето му живее в планината. Заровил го е между два камъка. Зелен мокър мъх облизва облите им краища. Наоколо има тишина. Тя е като сова. Затваря клепачи на разсъмване. Боровете пият влага в палав полумрак. Чува се…
Нарове
Много думи започват с “н”. Нар. Нар, който да хапнеш с любим човек. Нар, на който да приседнеш с любим човек. Кои са вашите любими думи с “н”? Да задълбаем в красотата на думите.
Невени през декември
Листата всяка есен, всяка, напомнят ми за моите мечти. Цъфтяха като минзухари оранжевите им искри, танцуваха с небето лудо, целуваха се до без дъх, преструваха се на божури, обагрени в червена стръв, премятаха се по полята – с опърпани нозе…
Безшумно цъфналата зима
Навън зимата цъфти, макар и безснежно. Притиснете някого силно до себе си днес. Бях там аз нейде – сред полето в безшумно цъфналата зима, сред тихата тъга на коридора. Чадърът в ъгъла безименен. Бях там – подреждах и изправях…
