Риск
Вдишваш тайно от аромата му.
Прибираш колебанието.
Просваш мълчанието да съхне
и се влюбваш безпаметно.
Режеш филии от хляба,
подаваш ги разтреперана,
храниш го от живота си
и се прибираш у себе си.
Той те нарича “обрана”,
няма сили за тебе,
правиш се на голяма
и си тръгваш към себе си.
И по пътя откриваш, че дълго
ще опаковаш багажа.
Сигурно. Обаче браво,
че просна мълчанието.
—
Д.П. 2007-8
—
Photo by Monika Grabkowska on Unsplash
