Преместих те от мислите в гърдите си
и тежестта от теб сега е сладка.
Как искам все така да ми тежиш
и да ме теглиш силно към земята.
Да те усещам искам – в онази мокра хлад,
която по петите ми пръстта полепя,
във вятъра, задавящ гърлото ми с прах,
в сълзите ми безплътни,
във парчето портокал,
в дъха на вехнещи лалета.
И в хапещия студ на сутринта отвън,
в очакването, щом вратата се отвори,
във черно-белия ми остър сън,
във спрелия часовник, във страха ми,
във тихите неща, които ми говориш.
Не искам да те мисля,
а да те усещам.
—
Това е писано преди повече от 10 години и излиза от архива. Поздрави за обичащите портокали 🙂
Д.П.
—
Кадър: Mateus Bassan @Unsplash.com
