дис из а мен’с уърлд
—
За соула беше всичко
и за тъжната цигара,
угаснала във пепелник сама.
История за всеки двама, обаче без единия от тях.
История за всеки бар, за всяка чаша и за всеки ден,
за пушенето и за джаза.
И за разтапящо се кубче лед.
Омръзнало ѝ старата китара да ѝ просвирва непристойно.
Омръзнало ѝ грозни устни да я приключват с поза, претенциозно.
Омръзнало ѝ да я пушат с пръсти, по-мръсни от тютюна й дори.
Омръзнало ѝ да е разделена от свойта клечица
кибрит.
И ето, милата цигара, изгаснала е, вече не дими.
Дис из а меееен’с уърлд в ъгъла припява
Джими.
Не припява тоест, а крещи.
—
Д.П.
този стих е стар. Но Джеймс Браун е вечен. Пуснете си го.
