Листата всяка есен, всяка,
напомнят ми за моите мечти.
Цъфтяха като минзухари
оранжевите им искри,
танцуваха с небето лудо,
целуваха се до без дъх,
преструваха се на божури,
обагрени в червена стръв,
премятаха се по полята –
с опърпани нозе и поглед чист,
говореха си със земята
на древен пролетен език..…
Цъфтяха, вехнеха
и пак цъфтяха.
Всеки ден.
И тази есен сред листата
откривам купчина от мен.
Последните невени през декември.2007
посветено на Рали ар-Ралийа
