поезия

Червено

Преплитат се вълните
в неуловима нишка от живот,
далеч остава моят зов,
разбит сред пяната в скалите.
И изгревът е тъй червен
от хиляди сърца разбити,
как сладко въздухът пропит е
с тъгата на започващия ден.

2008

Снимка: Linda Xu on Unsplash

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *