Четях я от кора до кора десетки пъти през ваканциите с дядо и баба в къщата, закътана в пазвите на Стара планина. Бяха едни горещи летни следобеди, мушица не бръмваше вън. Изчитах я и пак я започвах, с едно стаено, свидно, детско доволство! Тази книга излъчва хармония и любов. И колкото и да е далечна от нашия живот днес, тя си остава толкова истинска и българска, без да е претенциозна, без да е мъмреща. Вътре открих големи уроци, разказани по начин приказно гальовен за моето детско сърце. От играта на чилик та до динята с хляб и сирене, от всичко в тези разкази блика сладкодумие, почит към корените, към връзката ни с тази земя. Тук е и най-вкусното нещо, което някога съм чела, любимият ми разказ от сборника – “При Илийчо за маслинки”. Ох, тези благи маслинки, този уханен самун… С какъв трепет го препрочитах!
Не е разказ само за лапане на маслинки обаче, ами и за онази топлота, която само дядовците имат, която съзирах и в очите на моя дядо. Прочетете и ще усетите. Ще си спомните някоя безименна вечер как сте слушали щурците на село, как сте ловили раци из подмолите на някоя балканска речица, как сте гонили светулките, а те много бързи, ейййй! Как ви обгръщаше дядовата ръка, бащината, майчината. И после ще го направим и ние с децата си, ще се щураме мръсни и щастливи из шубраците по балканите, ще ги научим да ядат диня с хляб и сирене, ще ги научим да прощават и да помнят! Защото тези неща ни свързват със земята ни и с миналото ни тънко, тънко, ей тъй – уж наужким, … ама здраво, много здраво.
Има една книжка от детството ми, която много обичам и до днес. “Когато бях малък” от Добри Немиров.
