в четвъртък,  поезия

Устрем

Каква ли сила ще ме спре?
Да тичам със разперени ръце
и да съшивам мънички мечти
от дребни късчета небе,
от теб, от мама и от мен,
да хвърля всичко отведнъж,
да съживя безжизнения ден,
да коленича пред дъжда
и да се смея с глас!?
Коя ли сила ще ме спре?
Щом аз го искам, аз
ще милвам зимното море,
ще счупя стария бетон
и ще покрия кървавия град
със сплав от моя хоризонт –
от гълъбови огнени сърца.

2009

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *