Преди много време

Надупчен е залезът.
Капки оловни
през него свистят.
В земята потъват.
Рикошират в простора
Приканват
нечии спомени.
Провалят
нечие сбогом.
Ритмично забиват се
във прозорците.
Сега дебна аз.
Отварям и изкрещявам:
“Уцелете ме!”
И секва дъждът.
.
.