„Двама и мама” е „история за нас”. От многото „истории за нас”, които ще разкажа.
В къщата на двама и мама тичаме ту боси, ту с кецове. Ритаме във въздуха, рухваме от умора и се събуждаме. Винаги цари хаос, неизмитите чинии в мивката никога не свършват. Четем Набоков и “Петсън и Финдъс”. Господи.. Тренираме трицепси, гледаме през “бинокъли”, носим се на хълбок през сълзи и ги трием с тебеширени пръсти. Правим страхотен киш, който кръщаваме “пица”. После го ядем, докато навън заспива залезът. Пътуваме извън правилата във времето и киберпространството, защото сме нинджи. Пришпорваме изживените мигове и ги превръщаме в спомени, за които не ни трябва албум. Пътуваме в душите си и в душите на другите. Обичаме се и се забавляваме. Двамата ми сина и аз.