Изстисках сутринта в дланта си
и я захвърлих някъде далеч,
защото бясна бях от нейното несбъдване
и от нелепия копнеж
да я превърна в изгрева от вишни,
покапали по нечия пътека,
и да събирам белите цветчета,
за да открия колко са излишни.
Това стихотворение е писано през някой космически далечен април. Сигурна съм заради вишневите цветове.
