Когато (отклик по Каетану Велозу)

#историизанас #когато

Когато
в най-тъмната нощ
някой 
подпали небето ти
с издишане, тяло, очи,
с допир от сол, с пръсти от бъдещето,
когато
изпие мрака и
измисли ново теб,
нова твоя тъкан,
ново вчера, което удавя
и после спасява пак
от въртопа на всичкото,
когато
нощта се стопи
в безследен ден
и дърветата заговорят
за снощи,
а сенките им разтворят
път към довечера,
когато това се случи
и отговорите се прозяват,
китарите са недоспали,
а спомените – замлъкнали,
тогава
остави въртопът да те погълне,
а подпалвачът да те
измисли наново,
за
да
потънете.
—
Тук съм! Посред нощ и тъма тези думи се родиха, докато слушах това откровение на китара и глас. Прекрасен Каетану! Послушайте и вие. Благодаря, че ме четете 🙂