истории за нас,  поезия

песен за пролетно седене по парковете

Остарял ли си?
Съня не можеш на две да разцепиш,
в игрите на асоциация си последен,
препускаш по тротоара без кецове,
миришеш добре, но си беден,
събуждаш се във леглото си,
закусваш само със работа,
зацикляш следобед пред компа,
а трийсетте .. хъ-хм .. отминават.

Остарял си,
сънят е само началото,
повярвай.
Дръпни нещо силно във парка.
И нямам предвид нечия чанта,
на тия години разбираш всичко буквално..
А просто по бира с приятели.
На сянка.

Д.П.

отдавна – 2008?

Кадър: Josh Edgoose on Unsplash

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *