истории за нас,  миниатюри,  поезия

джусс

джусс (сипете си малко:))

Искаш да имаш енергия
да тичаш в парка и утре?
Кучето,
горещия душ.
Мириса
на кафето.
Закуската.
Светофари,
ченгета,
слушалки,
мотриси и много екрани,
всички забравили
съня си във вкъщи,
но са взели старите рани.
Седем мисли в минута,
обедът пак без десерт е,
цигарата е
изпушена,
етажите,
папките,
срещите,
четири мейла,
сакото,
как, по дяволите,
е вечно измачкано,
кръстът боли,
а столът..
столът
превъртял е
от бачкане.
Работа, хора,
задръстване,
клаксони, дъжд,
тротоари.
После с децата
сте нинджи
и се надбягвате,
вятър ви гали.
Имаш
още енергия
да тичаш в парка и утре?
Слагай кецове.
Няма страшно.
Нарича се влюбване.

Д.П.

Това стихотворение е много старо, поизтупах го и го обнових. Обожавам го като тичането сутрин.

Кадър: Oscar Söderlund/ @unsplash.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *