истории за нас,  поезия

Орел

Имам си килим – земя.
И небе във джоба.
Виждам всичко от върха
и надкрилвам смога.
Хладен вятър ми е брат,
пием във мъглите,
после пушим див простор,
кътаме сълзите.
С древен грак ви облетях,
гледам страх в очите,
по крилете – капки кръв,
има още да скърбите.
Мишка, заек, таралеж
отдалеч съзирам.
През перата ми – копнеж.
В облаци умирам.

Д.П. 2019

Снимка: Praveen Kumar / flickr: графит на китайския артист Dal East/ @ Dunedin, New Zealand

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *