Присетих се за този стих, като стара мартеничка. Не е актуален, много стар е.
—
Конецът
“Колебаех се дълго,
нелепо разкъсана
между черния конец
на твоето сърце
и утрешната нишка
на светлото безтеб.
Колебаех се дълго,
после приех,
че съм лоша предачка,
захвърлих далеч
кълбото от теб
и останах с празни ръце.
Така е добре.
Без вретено как се преде?
Знаеш ли как?!
Просто не се.”
—
Д.П.
март 2009?
