Март

Сврака на люляк задрямва,
слънце изплаква кокиче,
всеки премисля с тревога
кой ли ще го обича.

Март ще ме топли с дъжда си
истински, до изнемога.
Силата с вик изпълзява
от своята зимна бърлога.

Март е на рибите месеца.
И на овните. Щура идилия.
Първо бодем се с рогата,
после със перки се милваме.

Март го замесвам със обич,
слагам го тихо да втаса,
и го изпичам спокойно,
за да го хапнем с приятели.

Март са на мода промените.
Бурни недоразумения.
В счупени чаши си сипваме
от усмиреното настроение.

В март съм безвремие в кецове,
рано подтичващо в парка,
чакат стени за катерене,
все до небето са, мамка им.

Март ме поглежда с насмешка,
после ми смига лъстиво:
“карай я умната, малката,
връщам се тук догодина”.

Март си е мой и не давам
никой да ми го вземе.
Крак да строша в еспадрилата,
пак ще се покатеря.

—

Март е моят месец. И обичам катеренето.

Д.П.

март 2019