Какво опиянение.
Без гняв
очаквам да се съмне,
небето зад гърба ми
е леко безразсъдно.
Нашепва ми безумия,
с които да заспивам,
наднича иззад рамото
в тетрадката със стихове.
Открива с изненада,
че някои – от мрачните,
са с остаряла давност,
но не са задраскани.
Какво пък. Някак топло
е чувството на болка
от тяхното прелистване.
Защото болката е стара.
Поне така си мисля.
2011
