Навън зимата цъфти, макар и безснежно.
Притиснете някого силно до себе си днес.
Бях там аз нейде – сред полето
в безшумно цъфналата зима,
сред тихата тъга на коридора.
Чадърът в ъгъла безименен.
Бях там – подреждах и изправях
чадърите, следобедите, сенките.
И всъщност никого не чаках.
Защото носих те у себе си.200? г.
Кадър: Craig Whitehead on Unsplash
