Декември.
Спира листопадът.
Окъпани са в скреж стрехите.
Вървим по стъпките
на смога
и хремави са
пак мечтите.
Декември е.
На Господ джобът
препълнен е
и ще се пръсне.
На клетниците
от молбите,
мълчанията,
недомлъвките.Декември.
Залезът умира.
във млечно
и във млечно се събужда.
Кафето черно е
и милва
небцето му
със пареща почуда.Декември
ръкавиците без пръсти
не вършат работа,
защото
замръзват ни ръцете
на волана.
И трябват чужди длани
да ги стоплят.Декември
е понесъл на гърба си
омразно тежка раница
от време
със всички грешки през годината
и всички мигове
неизживени.Декември е.
Отмятай в списъка:
елхи изсечени,
усмивки бляскави.
Със зимни гуми са мечтите.
Добре подсигурени,
се пързаляме.Декември е.
Стоплù гората.Усмихвам се
през леден дъх,
защото
открих, че мразът
тази сутрин
е нарисувал
нежност
на стъклото.дек. 2018
