Листата всяка есен, всяка, напомнят ми за моите мечти. Цъфтяха като минзухари оранжевите им искри, танцуваха с небето лудо, целуваха се до без дъх, преструваха се на божури, обагрени в червена стръв,  премятаха се по полята – с опърпани нозе…

Навън зимата цъфти, макар и безснежно. Притиснете някого силно до себе си днес.   Бях там аз нейде – сред полето в безшумно цъфналата зима, сред тихата тъга на коридора. Чадърът в ъгъла безименен. Бях там – подреждах и изправях…

#споделетедекември Декември. Спира листопадът. Окъпани са в скреж стрехите. Вървим по стъпките на смога и хремави са пак мечтите. Декември е. На Господ джобът препълнен е и ще се пръсне. На клетниците от молбите, мълчанията, недомлъвките. Декември. Залезът умира. във…