Черга

Помечтай си.

За една шарена черга,

в която да увиеш

спомена на босите си крака

от къщата на баба.

Да усучеш в нишките й

тъгата

по всичкия живот,

който оттогава изтече

през водите

на планинската река,

дето се перат чергите.

Помечтай си

избелелите ивици

пак да станат ярки

и вятърът да върне

всички цветчета

от глухарчетата

обратно на стъблата им.

В ръката ти

на дете.