поезия

Улица

Бъди невероятно мой.
Във тъмното, във светлото, във пряката.
Отчупва се след пряката завой,
за да останем само двамата.
Сред хаоса на булеварда спри.
В бетона рухва залезът.
Невероятно мой си ти,
дори и да те нямам.

2011

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *