Помечтай си. За една шарена черга, в която да увиеш спомена на босите си крака от къщата на баба. Да усучеш в нишките й тъгата по всичкия живот, който оттогава изтече през водите на планинската река, дето се перат чергите.…
Улица
Бъди невероятно мой. Във тъмното, във светлото, във пряката. Отчупва се след пряката завой, за да останем само двамата. Сред хаоса на булеварда спри. В бетона рухва залезът. Невероятно мой си ти, дори и да те нямам. 2011
За светулките и щурците в сърцата, когато бяхме малки
Четях я от кора до кора десетки пъти през ваканциите с дядо и баба в къщата, закътана в пазвите на Стара планина. Бяха едни горещи летни следобеди, мушица не бръмваше вън. Изчитах я и пак я започвах, с едно стаено,…
Господин П. (откъс 2)
(…) Господин П. се потопи внезапно в спомен. Той е на десет и върви по някаква улица, обут с три четвърти чорапи на грозни ромбове. По-грозни дори от сополива носна кърпа, смачкана на топка в джоба. Сутрин, преди училище, майка…
Море
Ромон. Чайка. Тютюн. Приливът на морето. Твоята малка трибуна. Да или не във сърцето. Отливът после изгребва спомена на талази и остава да се отцежда в пясъка пясък. И газим.
Между страниците на книжните блогове
Книгите са важна част от моя свят. Обходният път към писането първо минава през главната магистрала на четенето. А да четем не само книги, но и за книги е увлекателно и вдъхновяващо. Че и сладко, и пристрастяващо. Моята страст към…
Книжен фестивал в Пловдив пак!
В момента Пловдив е заслонен отново под покрив от книги и мечтателите отдолу уютно са се сгушили сред думите, а дъждът изобщо не ги плаши. Прииска ли ти се да си там!? Ако не си в Пловдив (като мен, уви),…
Брястове
Мана носеше белези. Тялото й бе легнало на хълбок, дълго и студено. Голо и почти неподвижно. По извивките на бедрата й блестяха нежни следи, оставени от зъби на тигърче – розови и бели дири върху разтегляната кожа. Бледи петънца имаше…
Риба
Качвам стари стихове без дати. И макар че не “вярвам” в зодиите, вярвам в “рибите”. Върнете се пак да обърнете внимание на кавичките. Нали ни знаете рибките какви сме.. Риба Искам. Светове, преливащи се квадрати, хипотенузи, кръстовища, приятели,…
Устрем
Каква ли сила ще ме спре? Да тичам със разперени ръце и да съшивам мънички мечти от дребни късчета небе, от теб, от мама и от мен, да хвърля всичко отведнъж, да съживя безжизнения ден, да коленича пред дъжда и…