Сурия (откъс 1)

Господин Садао, бащата на Рин и Шиори, от няколко месеца имаше мазоли на дланите и пръстите. Прекрасен блед човечец, който в родината си бе работил в специално студио за удовлетворяване желанията на различни хора за мистификация и подмяна на човешкото в телата им. За опит за мистификация и подмяна, впрочем. Сиреч, татуирал, вграждал рога в челата, цепел езиците на клиентите, за да заприличат на змийски, правел корсети от пиърсинг халки, пилел зъби и инжектирал хиалурон на всевъзможни места. Той обаче не бил от арт директорите на студиото, а просто служител и изпълнител. Естествено, имал медицинско образование, но не той измислял как тялото на една жена да бъде превърнато в прототип на крава например. Проектът за дизайн се осъществявал от творците – те се събирали, правели брейн сторминг, избирали най-добрите идеи и след това ги предлагали на клиента. Клиентът решавал: ами, добре, вградете ми малки черни рогца, удължете ушите, направете петна по дизайна от втория файл, все пак да не са лилави, но вимето не го искам. Разбирате ли, тя искала да усети кравешкото, но вимето не го искала. Слава Богу, мислел си в такива случаи Садао Шикуоко, защото виметата били наистина сложни за направа и поддръжка, а нямало бонус за изпълнителя при тази интервенция. Работата му в Токио, сиреч, била да изтърква горния човешки слой и да го заменя с кравешки, тигърски, кучешки, змийски и пр. Сами се досещате, че един бежанец трудно ще намери препитание, свързано с този занаят, в страната на убежище. Затова и Садао работеше като хамалин в Димашк.
==
– Много са вкусни тези къщи на птици!
– Казва се славееви гнезда.
– Как? Сливейве незда?
– Сла –ве – е – ви гнез-да!
– Сла-вей-ве гнез-да.
– Точно.
– Кажи ми какво има.
– Има кадаиф (ка-да-иф), шам фъстък (шам фъс-тък), захарен сироп – знаеш, „ захар”.
– Аз, ако мога, изям поне десет.
Не се и съмнявах, че Шиори може да излапа десет гнезда на славейчета едно след друго. Точно тогава в сладкарницата влезе баща ми и се заоглежда за мен. Намери ме след три секунди и ме повика с ръка. Беше сърдит. Каза ми кратко „прибираме се”, обгърна ме леко през раменете и аз тръгнах с него. Извърнах глава в пространството под мишницата му, назад към Шиори. Тя ми махаше и дояждаше и моето славеево гнездо. Зад косата й проблясваха безкрайните пирамиди от сиропирани сладкиши, а уханието на тази сцена щеше да остане в ума ми завинаги.