Мечтая да съм демоде. Да ме возиш на колело – приседнала на рамката, да пием чай с маниери, да се боричкаме в сламата. Да живея като на филм от трийсетте – черно-бял и изискано семпъл като запалване на цигаре и…
Преди много време
Надупчен е залезът. Капки оловни през него свистят. В земята потъват. Рикошират в простора Приканват нечии спомени. Провалят нечие сбогом. Ритмично забиват се във прозорците. Сега дебна аз. Отварям и изкрещявам: “Уцелете ме!” И секва дъждът. . .
Господин П. (откъс 1)
(…) На спирката една девойка подпираше следобеда със снага. Облечена с нагло черно бюстие и прилепнал клин, тя бе преплела крака. Чупката в ханша й изпращаше недвусмислено послание към всички съществуващи наоколо мъже. Момичето бе хубаво, но изглеждаше евтино –…
Капки дъжд по стъклото на колата
Пътуваме към себе си, тихо и безпрепятствено, през целия си живот. Пътуване на предната седалка. Накланяме глава и долепяме слепоочието си до прозореца. Хладно е. Коланът минава през гърдите ни, за да ни напомни осезаемо за правилата. Светлосенките прескачат по…
В кладенеца на Мураками
Изоставяли ли са ви? Една здраво закрепена за ръба на дълбокия кладенец въжена стълба, която да подръпваш от време на време, за да се увериш, че имаш път обратно, за да излезеш на повърхността. Като тази, дето закрепва Тору Окада,…
Сутрин
Сутрин ставам, а навън още тежи тъмното. Децата спят. Стъклата на прозорците са мокри, денят вече препуска необратимо, влязъл е в невидими дълбоки коловози и ускорява страховито. Не мога да го задържа. Вглеждам се през рехавите клони на дървото отсреща…
Сурия (откъс 1)
Господин Садао, бащата на Рин и Шиори, от няколко месеца имаше мазоли на дланите и пръстите. Прекрасен блед човечец, който в родината си бе работил в специално студио за удовлетворяване желанията на различни хора за мистификация и подмяна на човешкото…
Заспиване
Всеки човек има свой начин на заспиване. Специфично сгушване под завивките, процеждане на светлина под затворените клепачи, потъване в покой, в забрава или в грижа. Усещам пространството около себе си като малка черупка. И онази безтегловна точка, в която почиват…
Авокадо
В двата края на един град живеят двама души, които никога няма да се срещнат. Те посрещат общи изгреви, заспиват безмълвно, говорят с приятелите си и понякога пътуват в един и същи автобус, но не знаят, че са един за…
Грохот
Човек, дори и добре да живее, един ден се влюбва. Мисля си за това, докато обхождам пролетна София, а синевата се оглежда между канавките, претъпкани с кал и боклук, и побелелите дръвчета. Около мен вървят влюбени хора, облечени в раздърпани…
