Преместих те от мислите в гърдите си и тежестта от теб сега е сладка. Как искам все така да ми тежиш и да ме теглиш силно към земята. Да те усещам искам – в онази мокра хлад, която по петите ми пръстта полепя, във вятъра, задавящ гърлото ми с прах, в сълзите ми безплътни, във парчето портокал, в дъха на вехнещи лалета. И в хапещия студ на сутринта отвън, в очакването, щом вратата се отвори, във черно-белия ми остър сън, във спрелия часовник, във страха ми, във тихите неща, които ми говориш. Не искам да те мисля, а да те усещам.…
Портокал
23/08/2019
Август 2
Август 2 Искам днес сърце от лед, от солени пръски бито, искам всички пчелни клетки, слънцето, в тила ми впито, щастието от усмивки, залези, калейдоскопи, от пропуснати въздишки, от неслучени потопи, искам всяко сухо цвете от поляни изгорели, всеки…
Sombras
Sombras Entre tu sombra y la mía existe un millar de pasos. ¿Es imposible la geometría de sentimiento entre ambos? Es dulce mi sensación tranquila del hombro y del lenguaje tuyos, tomando copas de tequila…, de tu apariencia translúcida.…
Риск
Риск Вдишваш тайно от аромата му. Прибираш колебанието. Просваш мълчанието да съхне и се влюбваш безпаметно. Режеш филии от хляба, подаваш ги разтреперана, храниш го от живота си и се прибираш у себе си. Той те нарича “обрана”, няма…
Erótica
Erótica Lo que sigo interpretando y lo que oigo cuando duermo, la sal en mis plantas, el pan en mi boca, la nieve rozando mi frente de invierno, la puerta de color que se abre y despierta mis venas, los…
Съвършеното чувство
Изстисках сутринта в дланта си и я захвърлих някъде далеч, защото бясна бях от нейното несбъдване и от нелепия копнеж да я превърна в изгрева от вишни, покапали по нечия пътека, и да събирам белите цветчета, за да открия…
На преход
През гори и чукари те влачих и по хребети слепи пролазвах, през самотни ливади, помилвани от порои, от песни, от хали… Светлини със наслада ни будеха, мракове ни потулваха с шепот, ветрове ни през присмех обрулваха, в тъмни урви…
Август
Aвгуст. Тротоарът диша лъст. В прах обути са краката. От небето плаче дъжд над бетона и в сърцата. Август. Залезът откри море във нега заспало. И целувка на брега е завивката, не одеяло. Август. Пием спомени със лед. Караме на…
Когато (отклик по Каетану Велозу)
#историизанас #когато Когато в най-тъмната нощ някой подпали небето ти с издишане, тяло, очи, с допир от сол, с пръсти от бъдещето, когато изпие мрака и измисли ново теб, нова твоя тъкан, ново вчера, което удавя и после спасява пак от…
Севда и Вълка
Севда, увила косата си в пъстра женска кърпа. Във възлите на тила ù спят кротко избягалите времена. Косата ù не мирише на парфюм, мирише на сапун – най-обикновен сапун. Не разточителен, нито гальовен, нито мек. Бедрата ù – жилави,…
жена
#жена бъди дива черна бърза по-силна от нощта като кост в огън препятствие от бетон плитка на дете вятър в дъното на океана по-сребърна от диря на змия по-нежна от събуждане по-бяла от морските пръски изплъзваща се като…